Обратно към: [Regina mortua][Теодор Траянов][СЛОВОТО]

От първи надежди възкръснал отпев

топи се в душата, но бол не утихва,

не спомняй ни скръб, ни суетност и гнев,

виж рана, покрита с цветя, се усмихва!

Таз странна усмивка, тъй бегла наглед,

милувката крие на гробно прощавай, -

не тръгвай! - Ще пием ний, двама подред,

от светлата чаша на тъмна забрава!

Не тръгвай! - Тъй горък е сетният час,

ний знаем ли де и кога ще се срещнем?

Молитви треперят у нашия глас,

а в светлата чаша - сълзите безгрешни.

Обратно към: [Regina mortua][Теодор Траянов][СЛОВОТО]