напред назад Обратно към: [Regina mortua][Теодор Траянов][СЛОВОТО]



Привет


Не бой се ти от странний ведър хлад,

що морно вей из вечерно желание,

не питай пак за тежколистен цвят,

а събуди привета чист с мълчание.

 

В незнайност някъде ще догори

нощта, която в пепел ни погреба,

не чакай дните с яростни зори,

покой заслушан всичко тук обсеби.

 

И не мисли, че любовта отмина,

че нещо друго ще ни свърже днес,

тогаз, когато черен пъкъл зина,

не чухме ли над нас и блага вест?

 

Не сещаш ли, че странний ведър хлад

в сърцата жици сребърни опъва

и бавно в чистий трепет непознат

лика си вечна красота отгъва?

 


напред горе назад Обратно към: [Regina mortua][Теодор Траянов][СЛОВОТО]
© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух