Обратно към: [Български балади][Теодор Траянов][СЛОВОТО]

О господи, не слушай,

не слушай, силни боже,

какво мълви устата

през тоя страшен миг!

У моя плач безумен

всевластна орис сложи

слова и вопли тъмни

на робски, чужд език!

О господи, не слушай -

и аз ще занемея,

безгласни мойте устни

молитва ще шептят;

в душата не поглеждай,

там паст бездънна зее

и горестни сълзи

на цял народ кипят!

О господи, не слушай

вика на греховете,

а чуй, през дни на гибел,

как плаче брат за брат,

изтръгвай от сърцата

на ужас плодовете,

че всичко ще тръпне

пред твоя гневен млат.

О господи, смили се

над майката, която

пред гроба на чедата

изкупва нечий грях,

изслушай в милостта си

страданието свято,

горяло с толкоз вяра

в благовеен страх!

Към твоя горд избранник

възпри усмивка блага,

към твоя раб, що ничком

вопие благовест!

Пустиня жадна, тъмна,

очаква лъч и влага!

Прости, спаси всесилни,

сина си най-злочести.

О господи, предсещам,

че този миг велик е,

окото ти всемъдро

над мене кротко бди;

сложи в душа избрана

словата огнелики,

сина си беззаветен,

към кръстта изведи!

Обратно към: [Български балади][Теодор Траянов][СЛОВОТО]