Обратно към: [Български балади][Теодор Траянов][СЛОВОТО]

Ръце към тебе сплитам,

в покорност и молитва,

о боже всемогъщи

на моята страна,

зове те раб прогледнал,

пред смърт, в свещена битва -

той вредом твойта близост

за пръв път опозна.

Отекна в дух размирен

отеческа повеля,

закон, стоящ над всичко,

над зло, добро и грях,

в сърцето преродено

изрекох клетва смела

и смисъла върховен

на свойта смърт разбрах.

Ти, отче наш, вземи ни

над своята закрила,

прости на бранни братя,

прости и на врага,

и низпосли в сърцата

лъчи от твойта сила,

без ропот да заспиме,

завити от снега!

Там, в севера далечен,

небето е покрито

с въздишки и молитви,

изплакани за нас,

там няма да се чуе,

когато в равнините

съдбата ще удари

последния ни час.

О господи всесилен,

сами не ни оставяй,

простри десница крепка

над бранния ни стан,

благослови ни - всякой

умиращ да прощава,

усетил твойта близост

и в тебе упован!

Когато в жал последна,

в предсмъртните умори,

блуждаещ поглед жадно

затърси любен взор,

очите ни тих ангел

полека да притвори,

да възнесе душите

към родния простор!

Обратно към: [Български балади][Теодор Траянов][СЛОВОТО]