Обратно към: [Български балади][Теодор Траянов][СЛОВОТО]

Към теб молитва шепнем,

о промисъл всевишна,

със толкоз малко думи

и с толкоз много жал, -

из жилите сурово

тупти кръвта предищна,

но погледът тревожен

на север се е спрял.

Преди смъртта студена

дъха ни да отнеме,

последните ни мисли

в забрава облекчи,

че всичко преживяно,

дори от дълго време,

възкръснало се ниже

пред скръбните очи.

Изпъква ненадейно

и онзи покрив низък,

където всички мълком

се молят в този час,

а тази нощ ще видят

в съня си някой близък,

и в вятъра ще слушат

посмъртния му глас.

Вдъхни ни, вечни боже,

последна упоритост

пред ужаса пороен

на новия потоп,

и низпосли утеха

за майките, които

за нас ще правят помен

над всеки людски гроб.

О, скоро там, отсреща,

съдбата ще надникне,

смъртта ще заговори

из хиляди гърла, -

и всички мои братя,

които ти обикна,

невидим прекръсти ги

по чистите чела.

И те, когато падат,

добили вечно име,

издъхващи да видят

в изгрял небесен знак,

че те са твойте нови

безсмъртни херувими,

които ти очакваш

на своя вечен праг.

Обратно към: [Български балади][Теодор Траянов][СЛОВОТО]