Обратно към: [Български балади][Теодор Траянов][СЛОВОТО]

На Панайот Киселков
Загинал геройски при Люле-Бургас

Лежа самотен, неподвижен,

а раната струи безспир,

ни глас далечен, нито ближен,

а само облаци-покрови

висят над горестната шир: -

Ах, кой ще ме зарови!

Не чувам горско шумолене,

ни приласкаваща вълна,

русалките не бдят над мене

над мен не плачат нощни сови,

ни тъжно-бялата луна: -

Ах, кой ще ме зарови!

Какво видя сега насъне,

о майко! - Падащи звезди?

Защо ли полунощ не звънне?

Зова аз сенките сурови

на мойте войнствени деди! -

Ах, кой ще ме зарови!

Довей, о ветре, пръст свещена,

от севера, от родний кът!

Целувка чувствувам студена,

тежат невидими окови

и клепки ледени тежат! -

Ах, кой ще ме зарови!

Обратно към: [Български балади][Теодор Траянов][СЛОВОТО]