напред назад Обратно към: [Български балади][Теодор Траянов][СЛОВОТО]



Смърт в равнината


На Панайот Киселков
Загинал геройски при Люле-Бургас

 

Лежа самотен, неподвижен,

а раната струи безспир,

ни глас далечен, нито ближен,

а само облаци-покрови

висят над горестната шир: -

Ах, кой ще ме зарови!

 

Не чувам горско шумолене,

ни приласкаваща вълна,

русалките не бдят над мене

над мен не плачат нощни сови,

ни тъжно-бялата луна: -

Ах, кой ще ме зарови!

 

Какво видя сега насъне,

о майко! - Падащи звезди?

Защо ли полунощ не звънне?

Зова аз сенките сурови

на мойте войнствени деди! -

Ах, кой ще ме зарови!

 

Довей, о ветре, пръст свещена,

от севера, от родний кът!

Целувка чувствувам студена,

тежат невидими окови

и клепки ледени тежат! -

Ах, кой ще ме зарови!

 


напред горе назад Обратно към: [Български балади][Теодор Траянов][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух