Обратно към: [Български балади][Теодор Траянов][СЛОВОТО]

Вдигни, о жрец, разискрен жезъл,

заклинай, знакове чертай!

В луната своя лик извезал,

духът нетленен да възлезе

из пепелта на рухнал край!

Снемете блясъка жалеен,

смълчани, тихи равнини!

В простора ви, от скръб огреян,

да кипне, в обред чародеен,

животът на победни дни!

Огрей в свещените дъбрави,

о дух на буйствен праотец!

Да рукне в жилите корави

кръвта, що меч и подвиг слави

и прави воина светец!

И с гръм в подземни водопади

да тътнат ярост, плам и стръв!

Вдигни от свята мъст грамади,

откърмяй род на безпощади,

сърце на ангел и на лъв!

Витязи в гробното мълчание,

последен подвиг ви зове!

Духът на вашите предания,

отново в земни одаяния,

днес води свойте синове!

Живей, о дух на исполини,

из лесове, реки, поля!

Нетленен род не ще погине,

в сърцата няма да изстине

кръвта, що Бог суров наля.

Обратно към: [Български балади][Теодор Траянов][СЛОВОТО]