Обратно към: [Български балади][Теодор Траянов][СЛОВОТО]

Вдигат се брястове в царственост сънна,

извишава се купол стъмен. -

Бог благославя! И ехото звънна

под пламък и меч разжарен:

меч всепобеден,

процеп всред мрак,

огнен и леден,

кървав за враг,

в защита убивай

нападащ ломи,

невидим се сливай

с лъчи и тъми!

Гибел юначен народ ли настигне,

блесни в пътеводни лъчи!

Брат ли ръка срещу брата повдигне

неверни ръце отсечи!

Меч всеподебен,

процеп всред мрак,

пръв и последен

стражник над праг,

мъстителност мъжка,

в железни ръце,

влетявай до дръжка

в зловещо сърце!

Святкай, съгрявай сърца преломени,

божествено-яростен меч!

Нека блестят векове отразени

из твоята вражеска реч!

Меч всепобеден,

процеп всред мрак,

гневно наведен,

слънце над стяг,

когато отсъдиш

смъртта да владей,

убий - без да бъдеш

убиец злодей!

Буря настъпи ли в огнена броня,

оттекваща бран и вражда, -

свято знамение! Грей в небосклона,

победна кръстата звезда!

Меч всепобеден

процеп всред мрак,

огнен и леден,

кървав за враг,

убивай, прощавай,

пълчища води,

в десница корава

всевластен бъди!

Обратно към: [Български балади][Теодор Траянов][СЛОВОТО]