Обратно към: [Български балади][Теодор Траянов][СЛОВОТО]

Владей с вълшебно самовластие,

о роден неизгледен лес,

разлистен в плодоносно щастие,

раздавай слънчево причастие

с завета, що излъчваш днес!

Из тебе дъхат вечни сили

и в най-дремливия покой,

а твойте корени и жили

веднъж ли само са разбили

на прах най-страшния порой!

Извишаваш дънери сурови,

с могъщи, тежки клонове,

закриляш своя род вековен,

въздигаш горд издънки нови

към непреклонни върхове!

Те слушат думите свещени

на твоя величав псалом,

пригласят, виждат вдъхновени,

и сънищата съкровени

на българския крепък дом.

Реките ти, с победна вяра,

към три морета се стремят,

край всеки хребет легендарен

подхващат твойте песни стари

и сенки царствени зоват.

Внедрен в земята си свободна,

владей, о неизгледен лес,

изпросил милостта господня,

откърмяй челяд благородна

с завета, що излъчваш днес!

Обратно към: [Български балади][Теодор Траянов][СЛОВОТО]