Обратно към: [Български балади][Теодор Траянов][СЛОВОТО]

Живей, родино легендарна,

ти свойта орис надживя,

и бликна радост лъчезарна

из всички български слова!

Виж, ново слънце увенчава

с корони горди върхове,

а горе бог, в предвечна слава,

седи всред твойте синове!

Когато споменът пристъпи,

велика майко, не жали! -

ще слизат нощем сенки скъпи

по твойте орлови скали.

Вживей се в подвига им славен,

от висша воля осветен,

и опрости врага забравен,

с кръвта им свята причастен.

Безсмъртна! Вярвай вдъхновено

в мощта, която в теб струи,

за твоя устрем, отредено

велико дело предстои!

Живей по пътя героичен,

с чутовни сънища богат,

създай пророк и вожд обичан

на целия славянски свят!

Живей, родино легендарна,

ти свойта орис надживя,

и бликна радост лъчезарна

из всички български слова!

Виж, ново слънце увенчава

с корони горди върхове,

а горе бог, в предвечна слава,

седи всред твойте синове!

Обратно към: [Български балади][Теодор Траянов][СЛОВОТО]