Обратно към: [Български балади][Теодор Траянов][СЛОВОТО]

Почивай, воинство мистично,

в съня си вечен отдъхни!

Живее в песни героични

духът на бранни равнини!

А бог над мощи неопети

най-скъпа цаърква изгради,

и в ден уречен, от небето

праха ви сам ще прикади!

Ще идват там, от път върховен,

потомци, силни младенци,

да славят подвига чутовен

на слънцелики праотци!

И не напразно е родила

кръвта ви слънчеви чада!

Тя пее в младите им жили

за правда, дълг и свобода!

Почивай, воинство сурово,

кръвта юначна отшумя,

но сън сънуваш, че наново

разкъсват бащина земя!

Спокойно спете! Бог отсъди

да стават много чудеса,

и българинът да пребъде

под свойте вечни небеса!

Когато враг нечист докосне,

което ний боготворим,

ще тръгнем с вяра кръстоносна

делото ви да отстоим!

Ний, свързани с земя безценна,

с духа й, приказно лъчист,

ще впишем страници нетленни

в народната ни летопис!

Почивайте, бойци достойни,

по-твърди в боя от скали,

към свойто воинство безбройно

всевишният ви зачисли!

В деня на жертвите безстрастни

вий мряхте с песни на уста,

и днес, от всички най-прекрасни,

на бога вий сте радостта!

Безсмъртност горда увенчава

витязите в свещена бран!

Днес миналото ви е слава,

а бъдещето - сбъднат блян!

Под знамена непобедими,

пращели в тежки времена,

ще грее с българското име

най-слънцеликата страна!

Обратно към: [Български балади][Теодор Траянов][СЛОВОТО]