напред назад Обратно към: [Стоян Терзиев][СЛОВОТО]



Цветя от нейната витрина


„Тази е грозна като смъртта, егати“ — глухо прошепна Живко, когото от малки наричаме Живака. Хвърлихме като него бегъл поглед през две маси в шумната и задимена кръчма. Пред три празни стола на бялата покривка имаше единствено три празни чаши и една саксия с теменужки. От 15 минути лицето на Живака беше пребледняло — същински осветен екран в тъмна кинозала с очакването да се прожектира ням филм на ужасите (сравнението по-късно му хареса). Близо час Живко се беше вцепенил, очите му се остъклиха и не вземаше участие в разговора ни дори когато обсъждахме момичета. След дни разказваше за тази вечер как чувствал някакво изсмукване от тила си и въпреки защитите, които приложил (представял си, примерно, че е обграден от огнена стена), чувствал как жизнената му енергия го напуска. Със скръстени на гърдите ръце (пак вид защита, според него) плахо погледнал през лявото си рамо и установил субекта на изсмукването. Жена със сиви очи го гледала право в тила, а на масата й имало саксия със сини теменужки. От страните й седели двама мъже, облечени в черно. Хилехме се дълго време на приятеля ни, след като ни беше вече напуснал, като остави неизпита водка в чашата си — кощунствен акт за нашата компания.

При следващата ни среща Живака ни разказа, че си е хванал такси, което го стоварило пред входа на многолюдния му блок. Имал нужда да наплиска лицето си с вода, защото му прилошало още в заведението. Докато пъхал дълго време ключове във входната врата, за да открие действителния, почувствал със „съществото си“ (точно този израз използва) нечие безшумно присъствие зад себе си. Обърнал се рязко „със сърце, взето на заем от сърна, надушила близостта на кръвожаден хищник“ (Живака е добър разказвач). Пред него стояла същата жена от кръчмата, придружена от „двамата й стражи в черно“ (добър, нали?).

„Грозна като смъртта, а? (Тук имало някаква пауза). Ще се срещнем пак тогава“ — издишала думите в лицето му дамата и той усетил аромата на дъха й, убеден, че така миришат само сини теменужки. Жената тихо се отдалечила и се качила с придружителите си на „призрачно появило се отнякъде такси“ (също израз на Живака, който след тази случка изчете доста езотерична литература, но не влизаше вече в цветарски магазини).

 

юни, 2004 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Стоян Терзиев][СЛОВОТО]

 

© 2002 Стоян Терзиев. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух