напред назад Обратно към: [Рицарски замък][Христо Ясенов][СЛОВОТО]



Приказно царство


1

...И сякаш отдавна съм бил

владетел на приказно царство -

и някакъв враг е разбил

престола ми с тъмно коварство.

 

Надгробните плочи мълчат,

посипани с пепел и лава,

но в техните билки личат

останки от минала слава.

 

И тия безцветни страни

били са свърталища бойни,

и тия старинни стени -

закрила за хиляди войни.

 

Летели са кобни стрели

и рицарски копия стари -

а тия безлюдни скали

били са прибежни олтари.

 

Била е нечувана бран

и време на страшна свирепост -

и в някакъв ден предвещан

е паднала старата крепост.

 

Престолният град е сломен

и храбрата рат е разбита -

и аз съм попаднал във плен

сред чужда и вражеска свита -

 

затуй - по незнайна съдба -

заложник на чуждо васалство -

аз плача и мълком скърбя

по старото приказно царство.

 

2

Златна есен златни листи рони,

цветен пурпур багри всеки клон;

дъхат скърби мойте небосклони,

рухва бавно моят царствен трон.

През мъглата дребен дъжд ромони

и навява сънни самоти...

Аз съм морен, морен от погроми! -

Бедна майко, чуваш ли ме ти?

 

Тъмна вечер тъмни сенки стели

и залива родните поля.

Аз забравих устремите смели,

аз отпуснах вихрени крила

и загубил пътища и цели,

безприютен в свойте самоти -

гасна мълком в тъмните предели! -

Бедна майко, чуваш ли ме ти?

 

Вихър свири в сънните тополи

и пилее сухите листа;

стенат плахо клонищата голи,

плаче плаха чайка над света

и - прибулил бездни и юдоли -

бог развява сънни самоти...

Някой в мене пее и се моли...

Бедна майко, чуваш ли го ти?

 

3

Усмихна се пъстрата есен

сред сълзи и краски, и прах

и вихър тревожно понесен

развея въздишки и страх...

Аз чезна печален и морен,

люлеят ме страшни тъми -

зад моя прозорец отворен

студената вечер шуми...

 

Студената вечер говори -

и плаче - и странно ридай..

Да склопим измъчени взори -

настанал е страшния край!

Любете ме нежно, другари -

тъй рано над мен се стъмни!

Погаснаха сенките стари

на светлите минали дни.

 

Погасна несетно лъчата

над моя тъй траурен дом,

тежи ми в сърцето печата

на някакъв страшен разгром.

Аз искам спокойно да гина

сред тия безкрайни беди -

притискай ме, майко-родина,

до своите земни гърди!

 

4

Сън морен обвея несетно дружините бойни

и пламна изрязан над урвите месец студен.

Чернеят спокойно в тревата задрямали войни,

забравили сякаш разгрома на страшния ден.

 

Пониса се вечер и тъй е спокойно и леко!

И висне небето, и в звездни премени сияй -

и гледам аз буден как чезнат далеко, далеко

свещените степи на родния приказен край.

 

И в близкия спомен на тъжно-прощалната есен

потъвам неволно - от горест и скърби пиян, -

и сякаш дочувам - в старинна легенда унесен -

хайдушката песен на стария роден балкан.

 

И виждам полята, и виждам скалите безцветни -

и цветните ниви - и бистрите речни води -

и сякаш дочувам през ромона думи заветни -

заветните думи на моите храбри деди.

 

So will ich liegen und horchen still

Wie eine Schildwach', im Grabe,

Bis einst ich hore Kanonengebrull,

Und wiehernder Rosse getrabe,

Неinrich Неine

 

5

И аз отново ще заспя, и аз отново ще погасна,

тъй както гасне морний ден, за да изгрее чист и ведър,

и аз отново ще заспя, и пак отново ще израсна,

стихиен, шеметен и горд, стихиен, шеметен и щедър.

 

И аз ще спя, и аз ще бдя...

И ако в някой светъл ден премине буря през града

и чуя тропот на коне и металичен звън на шпаги,

аз ще напусна мрачний сън на свойте горести недраги

и в многобройний легион на стройните сурови войни

наред със медните тръби и страшните напеви бойни

ще вдигна своя боен стан.

 

И сам ще бъда ураган,

разгромил всички скърби ледни,

и тържествуващ и пиян,

ще пея химните победни

на свойта героична бран.

 

И аз отново ще заспя, и аз отново ще погасна,

тъй както гасне морний ден, за да изгрее чист и ведър;

и аз отново ще заспя, и пак отново ще израсна

стихиен, шеметен и горд, стихиен, шеметен и щедър.

 


напред горе назад Обратно към: [Рицарски замък][Христо Ясенов][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух