напред назад Обратно към: [Рицарски замък][Христо Ясенов][СЛОВОТО]



Ведрина


В ранни пролетни превари

тръпне ведра ширина.

Слънце ветвите прошари. -

Ведрина! Ведрина!

 

Сред развеяните пари

бликна бяла светлина.

Звън предутринен удари. -

Ведрина! Ведрина!

 

Чезнат горестите стари

в свойта приказна страна,

чезнат моите кошмари. -

 

Ведрина! Ведрина!

Моят празник ме завари,

моят празник се сбъдна.

Да пируваме, другари! -

Ведрина! Ведрина!

 

2

С детска радост ражда се зората.

Светла шир и ведри небеса.

И налива някой по цветята

бисери и злато, и роса.

 

Сред полето греят изумруди -

погледа на хиляди очи.

И душата тръпне и се чуди,

и душата тръпне и мълчи...

 

3

Посред видения и пара

пилее слънцето зари,

В дъха на леката омара

шумят задрямали гори.

 

И пеят стройни трепетлики,

потрепват цветни дървеса,

потрепват храсти и тръстики,

покрити с пролетна роса.

 

И шум на будни водопади,

и шум на трепетни криле

и цветоносните ливади

родилен вятър разлюле.

 

И аз - без вяра и отрада, -

и аз - без вяра и без страх -

отпих въздушната прохлада

от аромат и цветен прах.

 

Посред видения и пари

потрепват белите брези...

О, час на пролетни превари!

О, час на радост и сълзи!

 

Вълшебна пролет галено прибули

пространствата на всички небосклони -

я южен вятър трепетно зарони

нацъфналите праскови и дюли.

 

Целуна бяло утро небесата.

Земята в блудни сънища потрепна

и вятърът в ритмичен стих зашепна

на сребърното утро чудесата.

 

5

Светло утро детски взор отвори,

топло слънце бликна над града;

зашумяха пролетни простори,

затрепера въздух и вода.

 

Цветни краски гордо заиграха,

буден вятър билки разпиле -

сякаш някой някъде размаха

исполински лебедни криле.

 

В пъстроцветний губер на тревите

земен танц подеха божества,

че прогони ведър ден тъмите -

ведър ден за светли тържества.

 

Светло утро ветвите прегърна,

древен бог зашепна словеса...

Древен бог безтрепетно разгърна

книгата на всички чудеса.

 

6

Сред сочната трева на мойте двори

люлее се излеко нацъфтяла слива.

А грее ведър ден в широките простори

и топла светлина в градините налива.

 

А грее ведър ден - и ведър, и безбрежен -

и всеки цвят гори и чезне за прохлада.

А грее ведър ден - ден знойно-безметежен -

и цветен дъжд от сливата обилно пада.

 

7

По китни дървета и цветни корони

зората разлепила прозирна коса.

И капка по капка росата се рани -

и капка по капка,

и капка по капка -

прозрачна и чиста роса.

 

Земята се буди и слънце съзира -

земята, забулена в черна тъга.

И тръпка по тръпка несетно замира -

и тръпка по тръпка,

и тръпка по тръпка -

по нейната морна снага.

 

Небето ликува и гордо поглежда -

то гледа простора безкрайно широк.

И дума по дума душата нарежда -

и дума по дума,

и дума по дума -

хвалебни на вечния бог.

 

8

Разстила пролет пъстри покривала:

треви и мак, и губер от зари.

В предутрен сън природата заспала ..

В предутрен сън копнее и гори.

 

Над мене сластно тръпнат висините.

Полето дъха ягоди и крин.

Незнаен 6ог ридае ми в гърдите...

Незнаен бог... че аз не съм самин.

 

9

Ведролико ширна се небето

над градини, цветен сън заспали,

и пропя събудено полето

в трепета на медните кавали.

 

Светъл бог невидимо изгражда

цветни кули в сочната ливада.

Неродено, слънцето се ражда

в люлката на румена прохлада.

 

10

Нощта отхожда бавно и трепери,

разтваря слънце румена дъга -

о светъл час на необятни вери!

 

О ведър ден без болка и тъга!

Свободен дух свободен химн запея

из бездните на свойта самота...

Да славим гордий век на Прометея

и празничното слънце над света!

 

11

След бурен дъжд усмихнати простори -

сияние от четири страни;

небето се разгърна и разтвори,

небето ме с целувка разсъни.

И гледам аз далечините сини,

и гледам аз - безбрежна светлина...

О щастие сред моите пустини!

О пение сред мойта тишина!

 

И пей, душа, от горести пропита,

запей, душа, под свода разведрен

и възродена, дъхай до насита

прохладата на румения ден!

И в люлката на пролет пъстроцветна

изпий до дъно чашата сега -

че радостта за нас е мимолетна,

а вечна е световната тъга.

 


напред горе назад Обратно към: [Рицарски замък][Христо Ясенов][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух