напред назад Обратно към: [Марин Тодоров][СЛОВОТО]



Човек


Здравейте, седнете. О, много ви моля - кът са пейките в парка, а вие навярно тази вечер прав сте стоял. Но, моля - седнете - да тук е свободно. Не ще ви пречи жалкото мое присъствие в мрака - дотолкова късно не бих и стоял, но сърце ми не дава да тръгна, а на птичките малки таз шепа трошици аз да не съм дал.

Ще се заситят и ще легнат да спят, а къхърен аз пак ще будувам, въздържайки се в мислите си да издигам животното-човек на пиедестал.

О, не! Не си мислете, че мразя човека. Че тайно не съм се заглеждал, че често не съм във възторзи изпадал, пленен от дивната радост от земния крал. Но човек - разберете! - не мисля, ще давам за пример на мойте деца. Не че ги имам! Не бих и посмял. Не бих продължил и с най-малкото нещо агонията на туй гнъсно племе.

И все пак не бързайте, отсъждате ми присъда пристрастна.

Не съм оглупял. Не съм озлобен към човешкото племе. Не бих се обърнал срещу земния крал.

Но все пак разбирам - стремя се към още, достигам до изводи тежки и мисля по много. А даже не знам кога за последно съм спал.

И все пак не бързайте - спрете. Не съм оглупял.

И все пак - за човека! На вас ви харесва, така ли??

Покажете ми нещо, на което държите във него! Кое? Не разбрах - вие не сте убеден! Не отричам - моля ваше право, но все пак помислете, за някой който не се е е.. л. Не, но признайте, че и те са си хора, при това смея да кажа по-чисти такива.

Добре - но продължете, да ви прекъсвам не желаех.

Да, избройте предимства, като ще ви помоля - плътта избегнете, не във нея е скрита духовната треска- признайте.

Да, моля - какво?(!) интелект? О, вижте - нека бъдем сериозни - човекът с тоз огромен мозък дали е сътворил едно, едничко нещо, което да не му е във вреда?

О, да, замислихте се вие, но не - ще бъда по-конкретен, защото са го казали интелигентни люде.

Огромните мозъци само ни пречат - лишен от моя според мен, аз бих си изкарал чудесно - избягвайки безсмислените дейности - като например настоящата такава.

И вие ли? О да, разбирам че сте умен, щом бихте признали, но...моля?... интелигентен, вие (?) - да, може би.

И все пак неотклонно държите за човека в мене? Дори и всички да са нещастници земни, то аз съм разбрал? И сказка тъй омайна водя за вас, че вие сте се разревал! Сълзите ви виждам - добри са, но... Не, не вярвам, няма нужда - спрете.

Животът ни не заслужава. Не заслужавам аз. Дори и вие.

Да. Никой нищо тук не заслужава. Не е заслужил.

И никога не е успял.

Дори и аз, дори и вие, дори и всички...

Да, виждате и сам, че работата е вонлива (ако ще може да ме извините, но ставам малко неприятен), вони далеч и яко. Животът - със сигурност ви казвам - не си заслужава.

Бих го захвърлил - ако имах на кого и къде... А и как.

Да, разбирате вие - умен човек.

А какво ще правим сега ли?

Ами вижте - аз никога не съм се напрягал повече от нужното - да бъда бял...

 


напред горе назад Обратно към: [Марин Тодоров][СЛОВОТО]

 

© Марин Тодоров. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух