напред назад Обратно към: [Марин Тодоров][СЛОВОТО]



Машината


Имаше една машина - тя беше работлива и умна. Функционираше правилно и почти безотказно. Беше добра машина и всички я уважаваха. Работеше безшумно, без много излишна врява около себе си. Реагираше добре на команди и се подчиняваше безропотно. Хората, които я експлоатираха наистина бяха доволни от нея.

Рано сутрин, още в зори машината се събуждаше за живот, преди всичко живо около себе си. Изпълняваше няколко основни функций, а също така и набор странични такива. Хората около нея се радваха най- вече на множеството странични функций, които тя изпълняваше, но жизненоважно за машината беше всекидневно да изпълнява и основните.

Беше една наистина добра машина.

Конструкцията и беше продълговата и симетрична, може би не съвсем добра като замисъл, но общо взето добра като изпълнение - беше работлива машина. Основната и функция се състоеше в това да поема през отвор в единия си край суровини и да изхвърля готовия материал през друг отвор някъде в средата на дългото и тяло. Беше конструирана много добре, може би дори твърде сложно, но все пак работеше.

Една от малкото да ги наречем лоши черти на машината беше, че бе произведена с дефектирала част. Разбира се никой не се бе заинтересувал да смени дефекта, защото никой не беше сигурен за какво точно служи въпросната част. Пък и макар управлението на всички функций- от най- основната до най- нищожната - да минаваше през дефектния елемент- никой не виждаше някакво отклонение от нормалната работа. Но така или иначе, както споменах, всъщност никой не се интересуваше от същността на добрата машина и нейните нужди, може би защото всички се интересуваха само от страничните и функций, а може би и защото продуктът от нейната основна функция беше абсолютно, напълно и 100% безполезен. Но тя беше добра машина и имаше много полезни странични функций. Дефектиралият елемент не пречеше на никого и се намираше в един абсолютно ненужен придатък на машината, който бе прикачен в този край от където влизаха суровините.

Всичко си вървеше по установения порядък- тихо и спокойно- машината работеше- и то по цял ден, за да могат хората около нея да живеят по-добре и по-лесно.

Докато... докато един ден, дефектиралият елемент заработи с някаква съвсем нова функция. Той накара машината да поразбере някои неща за живота и за това, че тя се бъхти от тъмно до тъмно, за да живеят хората около нея като търтеи. В този ден дефектиралия елемент накара машината да каже на майка си всичко, което и се бе натрупало през годините в душата, да се изплюе в лицето на мъжа си и да му каже, че е долна свиня и да се разплаче. После Пенка целуна децата си, заметна пола и се покачи на перваза на прозореца. Каза че повече няма да готви, да чисти, да мие, да бърше, да подрежда и всичко, всичко, всичко... , което те са смятали за дадено, е трябва тя да върши.

И скочи.

От осмия етаж.

И това беше.

 


напред горе назад Обратно към: [Марин Тодоров][СЛОВОТО]

 

© Марин Тодоров. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух