напред назад Обратно към: [Марин Тодоров][СЛОВОТО]



Салам


Преглъщам в здрача. Сухият хляб се рони между пръстите ми. В екзистенциалното ми съществуване тези моменти са много чести... Сам, в здрача, на малката масичка, в кухничката на ъгъла на жилищната кооперация. Самия блок навява някакво убито чувство, с олющената си жълта фасада...Сам съм, а наоколо упорито се разлива сумрак, хм като черна вълна, имам чувство,че хората по улицата се къпят в прииждащата чернота, дори някои леко се усмихват при първия допир с вълната...

Сам съм, в ъгловата кухничка, а ето че успях да преглътна още един къшей от сухия хляб,който почти ми продра гърлото.

Това ли ще ми е цялата вечеря? Ами както обикновено, драги, защо изобщо питаш?

Или?

Я виж в изключения си хладилник, може би си забравил нещо...

Ами да - ето, а ти се мъчиш да преглъщаш само сух хляб. Ето че си пропуснал, това парче салам. Е, всъщност по-скоро е парченце, но все пак е по-добре от нищо.

Ами да, сигурно стои там от седмици.

Здрачът вече се е превърнал в един стабилен мрак, струва ми се,че всичко е някак променено навън. Всяко от лицата, които са различими денем сега може да е нещо зло и страховито - е, хайде, драги, стига си дрънкал глупости - яж!

Не ми остана много от салама след като го обелих. Всъщност с изненада откривам,че обвивката му е почти еднаква на вид с кожата на ръцете ми - суха, безцветна, дори прозрачна, е няма как...

Кожа, беля кожа от парче салам, наистина би могло да бъде, но това е обвивка на салам, или...

Не. Мисля че взех това парче салам от хладилника, или не беше така?

Защо изведнъж всичко така се оплете в главата ми?

От мрака е. Всички лица са застинали в ужасни гримаси, вече ги виждам до болка ясно...

А мракът се отдръпна и отстъпи място на едно зелено сияние, леко тревно зелено, успокояващо очите. Просто ми е приятно да стоя до прозореца и да беля парчето салам, което съм взел от хладилника... А е наистина смешно как много обвивката му прилича на кожата на моите ръце, може дори някой път да си спомня за това и да се посмея с приятели. Май дори току що на последната обелка имаше нокът... Как да не се посмее човек, с приятели даже...

 

***

 

Дали ме притеснява, че нямам хладилник? Не особено, никога не съм имал, нито е бил включен, нито изключен. Всъщност даже нямам и приятели с които да се посмея, но нали и никога не съм имал.

Дали ме притеснява, че никога не съм виждал салам?

Не, но често го сънувам - парче салам, а обвивката му е като кожата на ръцете ми...

 

Просто ми е приятно да стоя до прозореца и да беля парчета кожа от ръцете си...........

 


напред горе назад Обратно към: [Марин Тодоров][СЛОВОТО]

 

© Марин Тодоров. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух