напред назад Обратно към: [Марин Тодоров][СЛОВОТО]



Добрият работник


Беше добър работник. Най-добрия в цеха. Работеше на струга до прозореца в ляво. Обработваше материала прецизно, без излишно движение - тихо. Беше добър работник. Най- добрия в цеха. С колегите си бе учтив, но говореше рядко. Ходеше замислен, сериозен. На шегите отвръщаше с усмивка и продължаваше работа. Колегите му го уважаваха, но и се страхуваха от него. Просто защото беше добър работник. Най- добрия в цеха.

Той искрено вярваше, че когато умре ще отиде в рая на добрите работници. Ако преизпълнеше плана - може би в този на най-добрите в цеха. Хората около него работеха, за да живеят. Той беше особен - живееше, за да работи. Работеше по много - прецизно и точно.

Шефът на цеха беше добряк. Харесваше добрите работници но най- добрия му беше любим. Уважаваше своя любимец, но и малко го бе страх от него- просто защото беше добър- а това беше странно за работник в цех - стругар. Когато минаваше на редки проверки - обичаше да вижда прилежно попълнените формуляри на своя човек- т.е. на най- добрия в цеха.

Беше добър работник. Най- добрия в цеха.

Един ден вратата се отвори и влезе униформен. Намусено погледна стругарския състав. След него плахо пристъпи и шефа на цеха. Униформеният погледна с мътен поглед отново към всички и задържа поглед на единствения струг, продължаващ да работи. Заклати се бавно, лъкатушещо по пътеката застинали машини. Изплю се.

Уригна се звучно и всеки усети неговия дъх на алкохол. Приближи се до струга до прозореца в ляво - замахна и събори каскета на най- добрия в цеха. Рижи коси се разляха по раменете на тъмносинята манта.

Униформения го огледа и глухо подкани: "Само ЦСКА!".

Стругът спря да работи.

Всички утихнаха, очаквайки да стане нещо лошо.

"Я, ми направи един детайл!" - отново изръмжа.

Стругът стоеше безмълвен.

"Изпълних плана..."

"Абе, я работи бе! Действай!"

"..."

"Абе, не виждаш ли, че съм униформен, на какъв се правиш ти бе?"

Стругът изръмжа и заскърца. Детайлът се оформяше бавно, прецизно.

"За к'во е т'ва бе?" - попита и натисна една ръчка.

Зъбците освободиха резача и той отнесе ръцете на най- добрия в цеха.

 

***

 

Най-добрия в цеха всеки ден просеше в подлеза на "Плиска".

Всеки божи ден до скоропостижната си смърт.

Не отиде в рая. Нито на най- добрите, нито дори в този на добрите работници.

Отиде в гроба, където изгни.

И то добре.

 

Униформеният получи порицание.

 


напред горе назад Обратно към: [Марин Тодоров][СЛОВОТО]

 

© Марин Тодоров. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух