напред назад Обратно към: [Марин Тодоров][СЛОВОТО]



Момче


Беше момче - нищо и никакво - 56 килограма - насрано.

Беше от село. Обичаше бозата и имаше груби пръсти.

Обичаше да кара големия си стар руски велосипед и да стиска силно тромбата му. Обичаше да се излежава в тревата, дъвчейки някоя сламка. Обичаше да дои дебелата, сива крава, която се намираше в обора зад къщата им. Беше девствен. Беше наивен. Душата му беше устроена просто - с добре подредени полици. Чашките отпред, чиниите винаги отзад, прилежно измити. Обичаше слънцето. Обичаше реката и да лови риба. Най- драго му беше да свали грубите си гумени галоши, да запретне избелелия си панталон и да гази из плитчините на мътната река. Обичаше реката защото беше голяма и се виеше баавно- баавно, без да се суети или впечатлява от нещо. Обичаше да си похапва. Животът му беше прост и до болка еднообразен. Но той го обичаше такъв и еднообразието всъщност оставаше скрито за него. За него живота беше прекрасен и поради неговото еднообразие - перманентно такъв. Нямаше грижи. Работата бе удоволствие. Жената беше тайнство. Разговорите бяха искрени. Обичаше да плува гол. Да се пляска в жабуняка. Не съзнаваше, че е красив. Знаеше да чете, но това го уморяваше. Не знаеше, че има телевизия. Ходеше на ръце за удоволствие. Обичаше да се забавлява и имаше трапчинки по бузите от смях.

 

***

 

Стана пълнолетен. Родителите му решиха, че вече е голям. Започнаха да го пращат да работи на полето за селската кооперация. Той работеше, и пееше, и забавляваше всички наоколо. Всички работници го обичаха. Кожата му загоря и се набръчка. Още беше красив. Не виждаше други жени освен бабичките на полето с разноцветни забрадки. Жените не го интересуваха - той имаше своята работа.

Покри се целия с мускули. Блясъкът от очите му не изчезваше.

Порастна. Намери си работа като тракторист. Караше трактора и пееше, а селските моми го заглеждаха. Той имаше своя трактор. Всички го обичаха. Вършеше работата срочно и умело. Разчу се из цялото село за него, пък тръгна мълвата и по другите села.

Взеха да го обикалят момите. Докато една вечер една не го подмами към една купа сено. Задоми се. Нямаха време да се обичат- работеха. Тракторът вървеше като хала из полетата. Поизгърби се малко. Коремчето му порастна. Обичаше трактора си. Пък и кашляше от изгорелите газове. Погледа му изгуби блясъка си от взиране. Връщаше се уморен и псуваше. Пиеше ракия. Живота го научи. Взе да разбира от нещата, повечето му време беше минало. Взе да се замисля върху нещата, тъкмо реши да промени по някакъв начин живота си и му се роди син. Взе да работи двойно повече. Роди му се дъщеря. Затъна в работа. Дори и вече не му се правеха промени. Нещата взеха пак да улягат в коловозите. Всичко се нормализира за няколко дълги години и беше спокойно. Синът му се ожени. Стана дядо. Вече и така си изглеждаше. Тракторът се развали - работеше де що може. Децата му даваха пари - достатъчни за да живее. Жена му умря. Погреба я добре. Както правят хората. Укроти се пак, и вече му беше време. Занизаха се дълги години на чакане. Стоеше пред телевизора и чакаше. Ходеше за хляб и чакаше. На заспиване чакаше. Омръзна му да чака.

Живота му се беше превърнал в непоносимо бреме. Приятелите му взеха да мрат като пилци. Чувстваше че и той ще си иде скоро, но докато чакаше нямаше какво да прави- налегна го умора по-велика от всичко. Най- накрая умря. Най- накрая.

 

***

 

И какъв беше смисълът от цялото това блъскане?

 


напред горе назад Обратно към: [Марин Тодоров][СЛОВОТО]

 

© Марин Тодоров. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух