напред назад Обратно към: [Криворазбраната цивилизация][Добри Войников][СЛОВОТО]



Действие пето


Проста селска къща. Надясно постлан одър; до него проста маса с два-три прости стола. Наляво врата.

 

ЯВЛЕНИЕ І

 

При вдигание на завесата Анка седи умислена при масата. След малко става изведнъж.

 

Анка. Ах, боже! Де да ида? Какво да правя?... Аз, злочестна! Съвестта ми, ах! Люто ма мъчи! Глупава, безумна аз! Оставих са да ма прелъсти, да ма измами!... О, той нямал ни вяра, ни бога, ни милост; пресили волята ми, пресили съвестта ми, нападна на честта ми, озлочести ма! О, той бил варварин, бил тиранин! Ах, тате, тате! Думите ти били прави, били святи! А аз... аз несвястна не щях да ги слушам! Ах, мане, колко сме били глупави да са оставяхме по лъстителните думи на един престорен враг! Де си сега да видиш голотата на нашата глупост! Ах, брате!...Де си сега да видиш сестра си озлочестена в ръцете на твоя цивилизован приятел! Марийка, добрата ми другарка, имала е право, като ми казваше да не са оставам в ръцете на един, който не е от рода ми. Аз и презирах думите и не щях да ги слушам! Презирахме българските обичаи, презирахме българите, обожавахме престорения Маргариди, в лицето на когото гледахме сичката цивилизация. О, тази пуста цивилизация! Ето да какъв срамотен ред ма докара!...

 

ЯВЛЕНИЕ ІІ

 

Анка, една селянка.

 

Селянката. Же ли ядеш? Ефендето заръча да ти донеса мляко варено.

Анка. Ах, лельо! По-добре ми донеси отрова, кога не щете нито вий да ми сторите едно добро.

Селянката. Не ни тряба нам. Да си намерим белата. Тъй ли?

Анка. Каква бела?... Ще сторите хабер на майка ми. Не е далеч, завчас ще са впусти някой от вас до града. Той нито ще догади. Сторете ми, лельо, туй добро, моля ви са, вий сте барим хора българи, хора християни.

Селянката. Къде можем стори ний туй, а с пушката каа же ни стреля; зная ли го аз него?... Той... царски челяк, кукото ще, то направя. Страх на е.

Анка. Нищо не може да ви стори, ами вий не щете да помогнете на една злочестна българка.

Селянката. Ма че... ти куто си българка, како уйдиса на ума му да му пристана? Не знаш ли те таквази са куча вяра? Не та ли достраша от бога? Ти сега излезе от вярата си, не си българка.

Анка. Ах, лельо, лельо! Да знаш какво е на сърце ми!

Селянката (на себе си). Куко же е? Пълно а с дяволи. (Високо.) Хич ти... да н'си стоиш там на града при майка, при тейка, ами да станеш енно а с дявола и да потръгнеш куто никаквите. Де, де! Кой ти й крив?

Анка. Измами ма лельо, нели ти казах?

Селянката. Измамил та... тебе господ ум не ти ли й дал? Ами дяволът куто влязъл в сърце ти. Дева не бе на село, да та откраднат, както го правят наште хайти...

Анка. Ах, боже!

Селянката. Напразно викаш „боже“; тебе господ сега не же та чуй, оти че... мирото ти й сега развалено — не си веки ристянка. Знаш ли ти то?

Анка. Сега вий не щете ли ми помогна?

Селянката. Ний не можем са меси на вашата работа.

Анка. Какво да правя аз сега?...

Селянката (настърни). Кукото си дробила, тукоз еж.

Анка. Де да ида?...

Селянката (също). Вдън земя!

Анка. Нямате и вий милост за мене — не ма аджидисвате.

Селянката. Да си стояла на вярата си, че да та аджидисат.

Анка. Че аз съм се християнка, лельо.

Селянката. Ха, ха! ристянка. Ристянството връкнало веки от тебе; мирото ти са развали.

Анка. А де отиде той?

Селянката. Зная ли го? Излезе отзарана с пушката и отиде татък хе!...

Анка. Може на лов.

Селянката (настърна). Дявол го знае. (Високо.) Же ли ядеш ти?

Анка. Не ща лельо, не ща... по-добре да умра.

Селянката (настърни). Пукни! (Излиза.)

Анка (сама). Нашите българки... доколко зле гледат като на моята постъпка!... „Мирото ти, каже, развалено, не си веки християнка.“ Але имат си и право: онова, дето е срамотно пред хората, как не ще бъде грешно пред бога! (Зачува се тропотия.) Ах, проклетият иде. Нямам очи да го гледам.

 

ЯВЛЕНИЕ ІІІ

 

Анка, Маргариди, който с пушка и ловджийски такъм влиза гърделиво. Анка са тегли настърни и обръща гърба си към него.

 

Маргариди (ухилено). Бонжур, мадам Аннет. Како са теглиш тъй... от мене — от мъжа си? Бива ли тъй, я? (Приближава се до нея.) Сърдиш ли са? Сега си барим мадама, тряба да са радваш.

Анка (като са тегли). За бога! Остави ма!

Маргариди (с насмешка). Браво!... Не ма ли обичаш вече?

Анка. След като ма озлочести, имаш още очи да са подиграваш с мене. Сега виждам каква е била твоята цивилизация. Пази, боже, от такваз цивилизация!

Маргариди. Беки искаш и сега да ти правя комплименти? Моите комплименти за тебе са свършиха. Сега тряба ти на мене да правиш комплименти, че си в ръцете ми.

Анка. Да, в ръцете ти, като една робиня.

Маргариди. Ти затъ си родена от робиня. Не си някоя цивилизована жена, та да имам на респект, а си проста като сяка българка.

Анка. Претворството ти било отвън света. След като ма измами и ма грабна от дома, па ма доведе в туй пусто село да ма затвориш като в тъмница, сега ма правиш още проста.

Маргариди. Ако не беше проста, нито можах та излъга. Разумява са!

Анка. Тази ли ти била човещината? Тази ли ти е цивилизацията?

Маргариди. Да, това е от цивилизацията, ако искаш да знаеш. Само един цивилизован може да играе такива роли. Ако ти беше една цивилизована мома, не можах та тури на ръка. Простите, игнорентите, за нас, цивилизованите са, както добитъците за човеците. Не виждаш ли как европейците дохождат при вас, спекулитат са с вас, лъжат ви със сякакви лъскави и фалшиви работи и ви земат паричките? Да, Европата са е обогатила като от вас прости нации.

Анка. За бога, какво зло съм ти сторила, та си тури да ма излъжеш, да ма измамиш? Де са ти приготвените за венчило? Де ти е попът? Де е майка ми, де е брат ми, които без друго щяше да доведеш? Ще ма води челяка в Европата, ще ма разхожда по Виена, по Париж, по Лондра! Сичките тия били сухи лъжи. Ти си нямал ни най-малка милост. Пресили невинността ми, озлочести младината ми! Какво по-голямо злотворство от това?

Маргариди. Да прощаваш, мадам Аннет. Това не е злотворство, а е една от онези добри роли, които може изигра само един цивилизован кавалер като мене. (Наперено.) Видиш ли ма? На вас, игнорентите, които не виждате по-далеч от носа си, това ви са вижда злотворство, ала не е тъй. Ролата, която аз ви изиграх, не е нищо при онези големи роли, що изиграха моите компатриоти от Фенер на вас, българите — при всичката тяхна агиотатис.

Анка. О!... Техните работи добри ли бяха?

Маргариди. Разумява са, за нас, гърците, бяха от най-добрите, защото знаяха да извличат пари от вас, игнорентите, и да ги проваждат в нашата патрия за школи да са учи нашата неолеа. Малиста!

Анка. След като зачерни лицето ми, мож да говориш каквото щеш. Но ми кажи, сега що да правя?

Маргариди. Ще поседим тук някой други ден, додето ти са наситя, па сетне ти ще си отидеш у дома си, и аз ще си гледам работата. Не лук яли, не на лук миришат. Тъй правят цивилизованите.

Анка. Да си ида у дома? Тъй, с черно лице?

Маргариди. Като ти е черно, ще го умиеш със сапун, па...

Анка. Не смяташ за баща ми?

Маргариди. Како да смятам? Ще та помъмри, ще та похука, може и поступа — туй.

Анка. Мислиш ще ма приемне.

Маргариди. Като си му дъщеря, няма какво да прави. Инак отива пак в хапуса.

Анка. Ти имаш българина за най-долен, но тряба да знаш, че и самата мравя, като я настъпиш гледа за отмъстение.

Маргариди. Отмъщение може да са чака от секи друг човек, само от българин не. Той не знае друго, само да трепери пред другия.

Анка. Ако има един бог, има ще и една правда. Аз ти казвам, че ти ще заплатиш скъпо за неправдата, що ми направи. Да, моите невинни сълзи не ще паднат на сухо.

Маргариди. Бог високо, а цар далеко, казва руснакът. (потропва със сабията си о земята.)

 

ЯВЛЕНИЕ ІV

 

Горните, Селянката.

 

Селянката (като са задава, на себе си). Черната чума да та земе.

Маргариди. Слушай, като наготвиш лова, да направиш и две пилета на крачка. Знаш...

Селянката (настърни). На гърлото ти да са разкрачат.

Маргариди. И на милината да гудиш зиадечко масло и нмного каймак, и да я опечеш хубаво. Хем скоро, че ми е гладно.

Селянката (също). Камъние да плюскаш!

Маргариди. Ами на таз кокона донесе ли мляко?

Селянката. Питах я, ами тя не рачи.

Маргариди (на Анка). Защо не рачи? (Анка мълчи.) Мълчиш? Български инат.  (На Селянката.) Знаш ли, че тази кокона е българка като тебе?

Селянката. Пази, боже. Тя да беше българка, щеше да си стои у дома.

Маргариди (ухилено). Тя е от българските кокони, от учените. Знаш?

Селянката (настърни). За очите я заловило учението.

Маргариди (също). Не щеш ли и ти да станеш кокона?

Селянката. Не же туря душата си в пъкъла.

Маргариди. Не бой са, аз ще ти дам пашапорт за в рая.

Селянката. Дай на себе си (като тръгва, на себе си), дявол нечестив.

Маргариди. Ела сам!

Селянката (като са повръща). Куко?

Маргариди (като туря ръка на нея). Я кажи ми: не ещш ли да та направя кокона?

Селянката (като са дръпва силно и ококорено). Стой миром, зер кат'ти грабна кубилцата... хич не думам, че имаш сабия.

Маргариди. Бре, ти си била лошева!

Анка. Що са подиграваш с жената? От ръцете и хляб ядеш.

Маргариди (като улавя Селянката). Я да та видя юнак ли си.

Селянката (като го бутва). Махни са, куче урсушко. (Избягва.)

Маргариди (като изважда сабията си). Я, сега аз тебе ще та направя на парчета. (Отива донейде и са връща.)

 

В това време вън от сцената са зачува тропотия.

 

Маргариди (уплашено). Някои си идат.

 

ЯВЛЕНИЕ V

 

Горните, Митю, после Герги, Пенчю, Димитраки и Злата.

 

Анка (уплашено). Ах, боже! Що е?

Митю (който влиза буйно със сабия във ръка). Стой, проклетий!

Маргариди (като издига сабията). Вън! Убит си!

Анка (като са тегли назад). Ах, боже!

 

Залавят се двама на двоебой. Митю ранява Маргариди.

 

Маргариди (като пада долу). Уби ма!

 

В това време влизат Герги, Пенчю, Злата и Димитраки.

 

Анка (като вижда майка си, впуска са да я прегърне). Мане!

Злата (също като я прегръща). Ах, рожбата ми!

 

Сички запяват!

 

Славно, честно и почтено 

за младите в днешньо време 

да са държат у своето 

прадедно народно име. 

Младите, що са предават

в лъскавата цивилизация 

смешни пред света се правят, 

лекоумност ги назначя. 

 

Секи момък, сяка мома

от рода си да залюбва:

таз любов за тях е сама,

що природно ги събира.

Да сме верни в секи случай

на народний си обичай:

чуждото за нас е странно,

че за други е скроено.

 


напред горе назад Обратно към: [Криворазбраната цивилизация][Добри Войников][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух