напред назад Обратно към: [Гергана Стойчева][СЛОВОТО]



Изсънувано


На Алекс

 

Това парижко кафе

снощи ли го сънува

та днес, когато се унасях,

вече беше подредено?

Валеше.

Покривките по масите

и пепелниците

на капки

се усмихваха.

Усещам във далечината Сена

и спомням си, че няма лошо време

или, когато има,

прилича на любов.

Това парижко кафене,

(но, моля те, не слагай бели гълъби)

източената тъничка мъгла

и капките развеселен парижки дъжд -

сънува ли ги снощи?

Бях ли там

или, объркали пресечките,

седяли сме със часове

с мастиленоуханни вестници?

Понякога доставя ли ти удоволствие

отново да се учиш

с пръст по редовете

думите да сричаш,

опитвайки ги на върха на устните

по линиите рехави на пръстите

на вкус, на аромат, на

тежест и на влага.

Това парижко кафене

и този дъжд.

Мъглата.

Усещам те, за времето, в което

изцяло ни пресича светлината.

Сънуваш

много рано сутрин

за мен.

И аз подреждам -

оглежда се в дъжда,

във чашите

кафето.

Преди да се събудиш, остави

вратата на съня си

пооткрехната.

 


напред горе назад Обратно към: [Гергана Стойчева][СЛОВОТО]

 

© Гергана Стойчева. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух