напред назад Обратно към: [Гергана Стойчева][СЛОВОТО]



Завръщане


Морето

горещо те прегръща.

Далечно и студено е, защото

е вляло в тебе цялата си топлина.

Морето,

ти и аз.

 

Ех, този бряг

и тази последна морска гара,

последната завинаги,

с последните си релси,

пълзящи в буренака

и пясъкът, във който красотата се оглежда,

когато в сухото му гърло

разцъфнат летни макове.

 

Морето

те прегръща с думи прости,

със кратки думи — плясък на вълни.

Две мидички,

две капнали боички

от детска четка,

с длани прегърни.

 

В ръцете ти

и нежни, и уверени,

насипва времето

от сипкавия пясък.

Къде да тръгна, за да те намеря

и да те върна тук, обратно,

където ни е мястото

и да поседнем на онази моя маса

под ниската смокиня в двора,

да се порадваме на нежното зелено,

полупрозрачно в идващата пролет

и стоплени,

и стоплени от пясъка,

да сме доволни от това,

че сме със себе си,

че сме намерили,

че сме се намерили

приятелю,

приятелко...

 

Морето ви прегръща

със обещание,

което винаги е изпълнявало.

Върнете се.

Морето

от последния

и първия си бряг ви маха —

с крило на гларус

като с бяла кърпа,

с гребен на вълна...

Отдавна време е да се завръщаме

обратно към морето от брега.

 


напред горе назад Обратно към: [Гергана Стойчева][СЛОВОТО]

 

© Гергана Стойчева. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух