напред назад Обратно към: [Гергана Стойчева][СЛОВОТО]



Страх


Забравил си

пред прага къщен

едната своя половина.

И тя безумно по луната вие

и свива се на две, премръзнала.

Забравил си

на чергата отвънка

душата си преполовена

и тя се мъчи през ключалката да влезе

и да се стопли по завивките до мене.

Забравил си отвънка,

под перваза,

на малкото прозорче към мазето,

на рошавия нощен страх

едната половинка

и ужасените очички там присветват.

Оставил си отвън едната своя половина

и тихо и спокойно спиш до мене,

положил цялата увереност

в завивките и сънните постели.

А аз стоя във тъмното,

по-будна от нощта и мълчаливо

говоря със забравените половинки,

говоря им без думи

и бавно ги приспивам,

да не тревожат

твоя сън невинен

във който се сънуваш смел и светъл

и само аз усещам как струи до мене

от липсващата половинка на сърцето ти

една трепереща, мъглива светлина

изплашена, премръзнало-студена.

 


напред горе назад Обратно към: [Гергана Стойчева][СЛОВОТО]

 

© Гергана Стойчева. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух