напред назад Обратно към: [Диалози][Гергана Стойчева][СЛОВОТО]



Добър ден, тъга...


Добър ден, тъга.

Преляла, от дъжда навън,

през тънкия ръб на зениците

нямам време за теб

Сбогом, тъга

остани си в очите обичани

и във линиите

по тавана над мен

Добър ден, тъга

толкова много време

си изсипала, с пълни шепи

и ме давиш във капки небе

Сбогом, тъга

те си тръгват

Ти си тръгваш

и някъде спиш

като рошав сън

спиш под капчукова стряха

дъгата навън е танцувала

цяла нощ във калните локви

под дъха затаен на надвиснали

трепетлики

и сега поляната

е осеяна със парчета

от дъгата, целунала утрото

обсипана е с иглики

Те ще стъпват по мека трева

и цветята ще заухаят.

Котката спи.

Добър ден, тъга,

имам време

какво да го правя?

не зная.

 


напред горе назад Обратно към: [Диалози][Гергана Стойчева][СЛОВОТО]

 

© Гергана Стойчева. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух