напред назад Обратно към: [Диалози][Гергана Стойчева][СЛОВОТО]



Фанатик


... и ме нарече Фанатик
о, мила
и
фанатици-първооткриватели
строиха кораби

/Сенкин/

 

 

1. Онази сутрин се усмихвах влюбено

и фанатично се усмихвах

Да спреш поисках,

за малко само да останеш

и да оставиш настрана онези кораби,

и ярките слънца-сирени.

В очите ми да се огледаш и да разбереш

какво за мен е ти да си до мене.

Високо в погледа ти блъсва оня хлад,

със който ми разказваш, че съм малка

че не разбирам, че умираш млад,

че с моята мечта за щастие съм жалка.

Онази сутрин се усмихвах влюбено,

до фанатизъм се усмихвах тази заран,

на пръсти се измъкнах да не те събудя

и тръгнах слънцето да се опитам да открадна.

Ще ме последваш ли със фанатизъм, фанатико мой?

 

2. Фантастични слънца

ще намеря,

от юг и от север

ще ги събера.

И ще седнем

край тях да вечеряме,

в оня кораб

с небесни платна.

И може би

ще ми се усмихнеш

най-накрая тогава

и ти,

фанатично,

фантастично

влюбено.

Може би...

 


напред горе назад Обратно към: [Диалози][Гергана Стойчева][СЛОВОТО]

 

© Гергана Стойчева. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух