напред назад Обратно към: [Диалози][Гергана Стойчева][СЛОВОТО]



На М.


...затвори очи

и се гмурна във мене...

 

Връщам се

по-тъжна от всякога.

Как ще ме прегръщаш сега,

като приличам на сянка?

Колко дълго ще изтърпиш

да вледенявам ръцете ти,

да натежавам сърцето

като тъмна вода,

като блатна мъгла...

 

Връщам се,

през дим от комини

и пушек —

като от клади.

Прегазила през морето,

дълбините прегазила,

през водата и огъня

съм преминала.

Ти —

не ме слушай!

Много силно крещя мълчаливо,

много шумни са ми мислите,

много тежко притварям мигли...

Ти, не ме слушай,

ще оглушееш.

Аз се връщам,

най-сетне.

И се гледаме,

онемели.

Гледай ме.

Тъгата ми е бездънна.

Ако ме докоснеш,

ще се налее и в тебе.

Я да видя сега как ще ме прегърнеш

наежена, като гребен?

 

A ти

затвори очи

и се гмурна във мене.

Там, от дълбокото

от бездънното

да ме вземеш...

 


напред горе назад Обратно към: [Диалози][Гергана Стойчева][СЛОВОТО]

 

© Гергана Стойчева. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух