напред назад Обратно към: [Гергана Стойчева][СЛОВОТО]



Носът на полуострова


Тук всичко до някаква степен е синьо,

привечер дори и скалите синеят.

Захвърлил е някога някой

шепа скали по хоризонта –

протегнати пръсти земя

във плътта на морето.

Изгарят тревите на късното лято,

изчезват пътеките,

хората,

стъпките.

Само тънка змия се промъква

като късащ се спомен

под слънцето.

Свършва времето,

пътят,

Земята –

остават

само прегракнали

малки щурци –

есенни слънчеви зайчета

във окото

на синевата.

 


напред горе назад Обратно към: [Гергана Стойчева][СЛОВОТО]

 

© Гергана Стойчева. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух