напред назад Обратно към: [Диалози][Гергана Стойчева][СЛОВОТО]



Злобничко


Полага се по него да въздишаш

и хляб със сълзи да замесваш даже,

но никога не трябва да напишеш

какво за теб е той, нито да кажеш

дори една издайническа мила дума,

да го погалиш никога не бива,

не бива да разбира колко струва

за тебе той и колко си щастлива

дори до него да седиш и да го гледаш

и колко много стихове написа

за него, пак за него, все за него.

Ти искаш, знам, но просто няма смисъл.

Полага му се да е вдъхновител,

но разбере ли колко го обичаш

не ти, а той се мята на метлата

и всичко губи своя смисъл.

Дали зад остри думи ще се скрие,

дали зад стъклени усмивки — страх прозира...

оставаме оголени и слаби ние

а той отстъпва, мъжки си отива

защото...няма никакво значение.

Не бива да разбира колко го обичаш.

За него се полага безразлично поведение,

купчина стихове и най-добре, един тиган между очите!

 


напред горе назад Обратно към: [Диалози][Гергана Стойчева][СЛОВОТО]

 

© Гергана Стойчева. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух