напред назад Обратно към: [Диалози][Гергана Стойчева][СЛОВОТО]



Моето име е любов


(почти поема)

 

Обичам историите, всичките,

даже онези,

отритнати,

прекалено такива,

или много инакви,

нехаресвани,

повече песенни,

повече прозаични,

обичам историите,

всичките —

и тези, които не разбирам,

и страшните

(рошави и прашни);

аз обичам думите-

подредените,

не насипани на куп

и осиротели;

думите,

който заобикалят покоя-

подредения,

междинния,

приютил майсторски любови;

думите

(изкрещени

прошепнати

нечути)

на светлината.

 

Аз обичам

 

обичам

 

думи

а ето, че те

застават помежду ни

и от този хаос

твой

ранена светлина изтича

(и, да, някой е отминал някое "обичам те"),

и ти стоиш,

и ми говориш

за нередности

за не-ред

за незначещи

за беззначения

и за вселени

(любов ли?

любовни?)

за разбиране

и не-същото,

за страх.

Не, съвсем не е страшно,

кой говори за страх?

Няма нищо, което

би могло да уплаши

в мен, в мойто "ще бъда" и "бях",

нищо в хаотичната лудост,

във безвремието,

което пробужда

любовта ти във мене.

 

(И ако аз те обичам,

то родени са вечности-

само се пресегни...)

 

Аз съм обречена

(няма страх

не е страшно)

не е нужно да се разбираме

кой би могъл да се уплаши

от простия факт,

че умирам

не подреждаш,

разбира се,

не подреждам и аз

и вселените

и любовите

(любовта

не е подредена

спрямо старите

или новите)

не подреждай-

поникват цветя

много истинско

и естествено

без да трябва

да се садят

(така падат

и листите есенни)

колко бели листа

са изписани

в тъмните нощи

парадокси?

не започвайте

почакайте

кратък миг още

 

любими

забрави ли за онези градини

естествено зародени

но поддържани,

да не умрат,

от мене?

 

Ако изгърми

една слаба вселена

като предпазител

да, наистина, няма ли значение

 

неизречени

тлеят във мене

твоите изстрели

без значение

непроменящи?

повторения

повторения

 

любовта

ще върви край ковчега ми

ще се усмихва

от някой ъгъл

ще разбереш ли,

любими,

че вчера,

утре,

днес

са те излъгали?

Някакво време

се е намесило

като прът в колелото

на...

времето?

 

Аз съм обречена,

затова ще прекрача

отвъд

и оттатък —

любовта се променя от думи

и опарен от своята вечност

неотричащ

безкрайната нежност

постави светлинка помежду ни

 

твоят хаос

съвсем фанатично

да опиташ да завладяваш

аз да мога,

неотричащо,

чакайки те, да остана —

в светлина за теб видима

достижима

 

противоположна?

 

разбира се

 

любов е моето име

 

П.П.

да се грижиш,

ще можеш ли?

има значение нещо,

щом само теб наричам

любими

 


напред горе назад Обратно към: [Диалози][Гергана Стойчева][СЛОВОТО]

 

© Гергана Стойчева. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух