напред назад Обратно към: [Диалози][Гергана Стойчева][СЛОВОТО]



Буква по буква


(накуцваща почти поема)

 

Имам три букви —

останаха от последното стихотворение.

Не ги излапа

хищно гумата,

изплъзнаха се между редовете

и линиите, зачертаващи категорично

категоричното.

Категории

в далечината на листа

любуваха се другите

сами на себе си

и никакво внимание

на трите букви,

изпохапани,

издрани

издърпани.

Останаха ми.

Не много странни,

дори леко смутени.

като светулка

не на челото си,

а на рамото ми

ще грее ли?

Някакъв спомен,

я оцветява във алено.

И втората там,

и третата.

Тройно белязани

бели полета

на моята кожа.

Сребърноструйни

изрязани с нож

от водата.

Точно там,

където поставяш ръка,

буквите

с пръсти разчиташ

във слепотата на ада си,

когато са мои очите ти

 

мила съм днес,

белязах се

с три букви

аленосребърни

да има

какво да виждаш

за какво да се

хванеш

храниш?

но,

хищнико,

тази вечер

ти

ще бъдеш преследван.

Уловен

и разкъсан.

 

Заровен си в себе си —

ще те изровя,

дори да не ми останат

нокти

и пръсти

и зъби.

Полувъзкресен

или роден

отново?

Все едно,

неизбежно

във мен след това

пак

ще бъдеш погребан,

ще слезеш

дълбоко

нагоре

подемно

И ще впиша

трите букви

надгробно

над гроба ти

епитафно

и лаконично

(съвършена поезия).

Ела.

Викам те.

Неизбежно привличане

Дръж се за рамото ми,

докато пресичаме,

о, ясновидецо,

древните ловни

полета,

хищнико,

който тези нощ ще преследвам.

Дръж се за рамото ми,

белязано тройно,

докато впивам в гърба ти

нокти

да те задържам,

докато

те душа със косите си

и ти изпивам

бавно очите.

Останаха ми три букви.

Пълзят като калинки по рамото ми.

 

Сутрин

съм бяла

мраморно

Заедно

вкаменени

бездушнотелесни

денем.

Нощем

някак си се намираме.

изстрелни

ловни откоси

Три пъти

ще опитам

Няма да се откажа

да премина

през тебе даже

 

Впий устни в рамото ми.

Три глътки сила

постмодерно

възкресение

ритуално убийство

и роли разменени.

Трябва.

Дебнещ,

твоите ловни полета

с лунни камъни са осеяни,

Хищнико,

плячката ти

отне се

сама от себе си.

Слепецо,

хвани се за рамото ми,

самобелязано

в белотата си.

Любовнико,

време е.

 

Чакам те

дълго

дебна във сенките

из градините

с живи треви и трънаци

заринати.

Ще обърна всичко обратно.

Преследвам те

и те убивам,

изваждам те от теб

и истински

вече

спасен ли?

обречен

на мен

навярно и

изначално

 

Вълко,

Излез на тъмното

от своето тъмно.

Къде се спотайваш

приятелю

Прекипява във мен светлината.

И струи

върху рамото ми,

жигосана.

Трите знака

по кожата

зачертаха

всички въпроси.

Жертва

жертвана

върху олтара жертвен

жертвам се

Жрецо,

ти си обречен,

кой кого ще убие повече?

Хищнико,

връщай се вече

от тези полета ловни.

Тук съм

възкресителна

само

тебе

убийствена

в прегръдката на косите си.

Стъпките

ще ги чуя преди да си тръгнал още.

Време е —

на разсъмване

денят изпива бавно

своята бъдеща нощ.

 


напред горе назад Обратно към: [Диалози][Гергана Стойчева][СЛОВОТО]

 

© Гергана Стойчева. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух