Обратно към: [Диалози][Гергана Стойчева][СЛОВОТО]

Остави

като хвърчило във небето

думата ти да лети.

Нека да е влюбена,

така не пречи —

пърхаща тълпа от пеперуди.

Остави я

вятърът да я обича

и не пускай тънкото канапче на речта.

Мидите предъвкват вечни думи

и понякога

със бисери в сърцата си се будят..

Изтърпи,

още малко изтърпи

делничната какавида.

Искам много нависоко

във небето,

цялото във хвърчила,

искам

да те видя.

Обратно към: [Диалози][Гергана Стойчева][СЛОВОТО]

© Гергана Стойчева. Всички права запазени!