Обратно към: [Диалози][Гергана Стойчева][СЛОВОТО]

Оттук минавала е някога река.

Навярно трябва само да потърсиш

остатъчни знаци, надживели я

изкопчвайки се от прегръдката на времето.

На някой камък ситен отпечатък

от плахи линии — вековно дълго

във него някакво листо се е притискало

или го е целувала хилядолетия

със остри устни тъничка тревичка.

Оттук минавала е някога река, момче.

Сега дори не е останал речен пясък-

навярно този е докаран от морето,

където има много, много —

о, може много дълго брегът да се ограбва.

И всичко тук е всъщност младо,

когато се замислиш за реката,

която

преди хилядолетия оттука е минавала.

Едно момче

в привечерния двор

на юнското дъхтящо лято.

Не остарявай

----

Във онзи край, през плочките, е разцъфтял пелин.

А идвайки насам прескочи мащерка,

учудващо —

във този двор,

едва ли някой нещо е садил,

освен асфалт, два лоста и издрани камъни.

Не остарявай.

Притиска вечерта във шепи

двора

с аромат на лято

момчето

и умората

Очите

в дълбините им

се дави

един хлапак

на двадесет и шест години.

Не вярваме със лятото,

с тревите,

с небето, обрамчено от сградите като прозорец,

не вярваме във старостта на раменете

поприведени

преди да е дошло

със неизбежност времето.

Оттук минавала е някога река,

момче,

Не,

и е заминала

по свои пътища

за свои работи

и няма как да знаеш накъде

освен, че всеизвестно е —

все към морето.

Не остарявай,

Не,

Не вярваме със нея

в самоувереният пясък,

който скърца

и мисли се за вечен

часовник

върху лявата ръка на времето —

през времето се смеем.

Оттук минавала е някога река,

оставила далечни бегли знаци.

Тръгни след нея,

от дъното на тъмните очи,

усмихващ се

хлапако.

Обратно към: [Диалози][Гергана Стойчева][СЛОВОТО]

© Гергана Стойчева. Всички права запазени!