напред назад Обратно към: [Гергана Стойчева][СЛОВОТО]



По нашенски


Гюрге, Горан, Георгиос и аз.

Масата — опъната под старата смокиня.

Георгиу закъснява — поне час,

после се събираме петима.

 

Те са кавалери, аз съм дама. С тях

се познаваме от сто години.

Кой ли помни как се запознахме —

и се лее в чашите ни вино.

 

Куп наздравици под старото дърво —

пием бавно и тържествено, с усмивки,

с пламнало в очите ни едно

топло чувство — заедно сме всички.

 

И ухае есента, разпуква плодове

тъмната смокиня в тишината.

Тук на масата, откъм морето,

седнало е нашето приятелство.

 

Не си спомняме за минали войни,

за държави и за територии.

Как без думи се разбираме почти —

щом балканският ни нрав говори.

 

А преди да тръгнем в утринта

кимва ни смокинята — парчета

от душите ни ни чакат на брега

като изпрана на скалите дреха.

 


напред горе назад Обратно към: [Гергана Стойчева][СЛОВОТО]

 

© Гергана Стойчева. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух