напред назад Обратно към: [Гергана Стойчева][СЛОВОТО]



Морската пяна...


Морската пяна,

животът

и всичко останало...

Цял океан

хоризонти,

син бриз.

Някаква стара фрегата,

черупка отчаяна,

кърваво слънце

и пясъчна близост.

Морската пяна,

Венера

и лятото.

Стъпки, пълни с изпръхнала сол.

Моят вик,

разрязал пространството

твоят,

събрал го пак,

стон.

Морска дантела,

делфините —

морски игли.

Бод подир бод

се забиват в плътта на морето.

Морска шега,

прииждащ каприз —

всичко пришито след миг

от вълна е отнето.

 

(И аз към теб

се притискам, така —

безутешно,

отчаяно; знам,

приличам на морска вълна...)

Морската пяна,

животът,

всичко останало.

Ти, аз, морето,

любов и раздяла.

Вечно.

Вечно се връщаме там,

откъдето

всеки край черпи

свойто начало.

Морската пяна —

нетрайна

и вечността,

нестабилна.

Някак от тях

на брега

изтъкаваме

нишки живот.

И крещим,

неродено,

със вик за близост.

тоя вик, който поставил

началното слово —

любов.

 


напред горе назад Обратно към: [Гергана Стойчева][СЛОВОТО]

 

© Гергана Стойчева. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух