напред назад Обратно към: [Гергана Стойчева][СЛОВОТО]



Зрак


Как зракът летен звънко се преля

и чувам само шепот на тръстики

и от ръба на тази кратка синева

аз след тебе

понечих,

умислена,

да пристъпя.

По котешки тихо.

Във зрака летен тази синева,

която пълнеше очите ми

и в кошницата на душата ми

насипваше

със пълни шепи зреещи малини,

във зрака летен тази синева

прескочи с леки стъпки и отмина.

Когато облаци се втурнаха

и в нищото, във времето, във пустотата,

в зелените лъчи на светлината,

на тишината в счупената

кутия малка,

музикална, без бурмички,

се вмъкна здрачът

и плачещото щастие с вик разбуди всички.

 


напред горе назад Обратно към: [Гергана Стойчева][СЛОВОТО]

 

© Гергана Стойчева. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух