напред назад Обратно към: [Гергана Стойчева][СЛОВОТО]



Черен стих


Моята

прапрапрабаба

гъркиня

и аз,

прапраправнучка,

тракийка...

Гледам в стъклото това погребение

и си спомням за гроздето,

дето наесен с кошове,

каруци и кораби

носели тука от Беломорието.

Гледам в стъклото,

спомням си житото

и смокините по белите улици,

онзи дъх на море,

който още усещам

даже в Родопите,

на пръсти край границата,

когато поискам да видя

брега.

Гледам в прозореца

и къщата виждам,

виждам и раклата,

пълна със накити,

с едри жълтици,

момински дантели,

шарени черги.

Раклата, кротко заспала във сламата

горе,

във къщата

празна.

Гледам в стъклото

и виждам уплашени

хората, тръгнали

бързат на Север.

Детето,

оставено в храстите,

че много плачело,

(другите скърцат със зъби на майката,

ще ни чуят

наблизо са турците)

Има мъже,

подкарват стадата ни,

после пак има мъже,

тези същите,

няма стада,

само следи от ботуши

и година по-късно,

на бургаските докове,

една самотна пневмония,

бели дробове

премазани.

Гледам в стъклото,

а всъщност във дъното

на бакъра, най-големия,

дето взели,

а оставили златото,

чергите,

дрехите,

ще се върнем...

Виждам, ах, Господи,

някой намерил детето,

намерили майката,

всички пак заедно

с бакъра,

без овцете,

с голи ръце

и два наниза

златни пендари,

от по-малките,

че големите пречат да бягаш

и са горе, във раклата,

в сламата.

Леки пендари,

че са подарък

от майката,

попската щерка,

кметска невеста.

Гледам във дъното на бакъра.

Вече е повече от сто годишен...

баба ми ходила

в старата къща,

била си същата,

съвсем същата,

само че други във нея живеят,

младо семейство,

турци

я пуснали

да си разгледа...

Гледам това погребение

и си спомням

морето, което

е Бяло

и гроздето,

и пясъка на брега,

който никога,

никога не съм виждала...

 


напред горе назад Обратно към: [Гергана Стойчева][СЛОВОТО]

 

© Гергана Стойчева. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух