напред назад Обратно към: [Гергана Стойчева][СЛОВОТО]



Сутрин в осем...


Сутрин

в осем —

часът на кафето и първите вестници,

на автобусите и светофарите

и задръстванията,

на росата, по която

минават котките

преди сън,

на крещящите гларуси,

сутрин в осем

излизаш навън

да провериш какво е времето.

Какво да облечеш,

как да си пиеш кафето,

с какво да закусиш.

 

Аз проверявам домашните.

 

Сутрин в осем

тя

се гримира

-прекалено изкусно-

слуша радио

без да чува новините

пие зелен чай

против стрес.

 

Аз поправям с червено грешките.

 

В осем

след съня,

преди задръстванията, след

разходката на кучето

виждам те през прозореца-

 

както винаги вървиш отмерено скучно.

 

Виждам я през стъклото,

докато правя диктовката —

както винаги стъпва доволно.

Виждам как се разминавате,

как се срещате на другата улица,

скришом как се целувате

и нейните токчета

като карфици

забождат стъпките ви

в глухите улици.

 

После правя граматическо упражнение.

 

На другия край на света

в осем,

малко след осем,

той се събужда.

Ние с вас не си приличаме никак.

Той

много уморено

се къпе,

облича

излиза, отива на работа —

пълни си стъпките с чужди звуци от токчета,

докато аз вече започвам новия урок.

 

Ние с вас никак не си приличаме, никак.

 

Всяка сутрин

в осем

аз неистово ви завиждам

за кафето, за скуката

за...

виждам

стъпките ви

в глухото

и преподавам все сложни думи.

Децата пишат —

котка, далечина, безумие,

скука, завист рано сутрин...

 

— Мис — питат, — добре ли се чувствате?

 


напред горе назад Обратно към: [Гергана Стойчева][СЛОВОТО]

 

© Гергана Стойчева. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух