напред назад Обратно към: [Гергана Стойчева][СЛОВОТО]



Наминавам


И лятото си отиде, ей-така неочаквано, посред зима.

Безумно хубави са изгревите, аз все ги наричам залези.

Преди да се съмне е най-тъмно, точно тогава излизам

да разходя кучето, то да се поокаля

да стъпча листата нападали, да си изпия кафето

и да се гримирам на пейката вънка пред блока,

да има на кой да завиждат комшийките.

Да си подпаля изрусените кичури, като пламне небето

и да захапя с обратна разписка и задна дата една-две смокини.

Ех, да му се не види, къде се е изтърколило

като заръфан в края си кокал, пустото му загубено лято!

Ще си увия сандвича за обяд в алуминиевото фолио

Под което, наместо краешника, ми прегоря в салона косата.

Кучето ще налапа слънцето, защото прилича на спомен,

а от спомените стават чудесни парцали да си тренираме зъбите на разкъсване.

Там да го дави, да се главичка с него, тюх, де пък се изтъркаля

пустото лято през разперените ми за полет пръсти!

 


напред горе назад Обратно към: [Гергана Стойчева][СЛОВОТО]

 

© Гергана Стойчева. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух