напред назад Обратно към: [Гергана Стойчева][СЛОВОТО]



Сутрин


Сутрин

след оня прах и подкови, и звезди,

и ръждясали ключове,

и следи,

и петли —и първи, и втори,

сутрин

как искам тоя фикус да спре да ми говори!...

Сутрин

след стъпки и прозорци светещи,

и пера на птици,

и врати, и жици,

и сънища

сутрин

искам да тръгна по смълчаните пътища...

Сутрин

след къщи забравени

и прозорци, и мечтатели

и осъмнали след дълга нощ

и алкохол писатели,

и възкресения,

и прагове протрити

сутрин

искам като птица да литна...

Сутрин

е тихо, тихо, тихо

и вярно е, че на кравайче свито

все още времето ми спи.

Сутрин

във утринния хлад се стоплям

с душата моя босонога в лятна рокля

кафе отпиваме сами.

 


напред горе назад Обратно към: [Гергана Стойчева][СЛОВОТО]

 

© Гергана Стойчева. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух