напред назад Обратно към: [Гергана Стойчева][СЛОВОТО]



Днес чакам утрото...


Днес чакам утрото да се покаже

в поляната от мокри детелини,

където търсих дълго тази

с която през живота си да мина

като звезда, откъснала се от небето.

Усещам идването на зората,

събуждам плавно покрай мене цветовете

и спъвам се в напомняне за щастие-

подкова някой хвърлил е зад себе си.

 

Дали ще дойде щастието тук

Ще го дочакам ли да прелети

за да опитам да го хвана

и може би в ръката ми да се отскубнат

едно-две тънички пера?

 

Или ще мине със зелена дрешка

и четири листа -

да се усмихне?

Понякога си мисля, че щастливите

са тези, край които

опадали звезди са ръснали прашинки топъл прах

топящ се, светейки, по дланите.

 

Когато и денят,

и тъмнината

се гушат някъде зад хребета

незримото усещане за утро

ми носи шепичка вода

със щастие.

 


напред горе назад Обратно към: [Гергана Стойчева][СЛОВОТО]

 

© Гергана Стойчева. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух