Обратно към: [Диалози][Гергана Стойчева][СЛОВОТО]

Тя,

свободата ми,

е като стъклописите.

Прекрасна

под стъпките на слънце и луна.

Залезеш ли,

по-пусти от очите ми

остават пъстрите стъкла.

Тя, свободата ми,

затворена е в кестен

Лежи край стръковете изпокъсана трева

и край олющена стена на бяла църква

се впива с всички сили във пръстта.

Тя, свободата ми,

дали ще я познаеш?

Обратно към: [Диалози][Гергана Стойчева][СЛОВОТО]

© Гергана Стойчева. Всички права запазени!