напред назад Обратно към: [Диалози][Гергана Стойчева][СЛОВОТО]



Повика ме


Начупени слънца порязаха

самотни отпечатъци

от стъпки на разсеян гларус

Напуках вятъра, като гледжосана паница,

забравена да прегори в пещта

Кога ми даде зестрата си,

безкрайни пътнико

и колко дълго може сухо зърно

да храни птиците, преди да отлетят

към топъл гръб на слънчева скала?

Към мършавата длан на хоризонта,

протегната

насипвам сол.

 


напред горе назад Обратно към: [Диалози][Гергана Стойчева][СЛОВОТО]

 

© Гергана Стойчева. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух