напред назад Обратно към: [Диалози][Гергана Стойчева][СЛОВОТО]



На Von


"Kато празни бутилки
сме мили
приятели..."

(Von)

 

Онзи спомен за Итака ме преследва тази есен.

Масата е вече стара и дървото потъмня -

с отпечатъци от чаши и резки от нож понесла

хладно сипят се над нея водопади от листа.

На последните бутилки стъкленото гърло сухо

блясва във зелено като малък светофар.

Всичките приятели заминаха оттука

и на припека край масата сега седя сама.

От скалата долу чува се морето.

Стъпиш ли на масата ти можеш да го видиш.

 

Чакам да се върне всеки Одисей

на гърба с последната си бяла риза.

Одисеите обаче отпътуваха при свойте Пенелопи,

други пък намериха по някоя Калисто.

Чакам ги да се завърнат, преминали въртопите,

сити от любов и от умора есенна пречистени.

 

Моите приятели живеят на Итака.

Всичките са весели и хитроумни Одисеевци.

Ние с масата ми остаряла все ги чакаме

спомените утаени отново да пресеем.

Моите приятели умират във Итака.

Хрускат под обувките бутилкови стъкла.

На зида отсреща се стопяват в мрака

във бутилките затъкнати букети от листа.

 


напред горе назад Обратно към: [Диалози][Гергана Стойчева][СЛОВОТО]

 

© Гергана Стойчева. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух