Обратно към: [Остатък][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

Мълчание, по-бистро и от восък, и ум, и глас наоколо обхваща.

Нещата тръпнат върху тясна просека извън представата за настояще,

безцветен дъх и шарено хвърчило се сливат, образувайки Комета,

и в Тъканта от мисли и събития всеки проумява, че е вплетен.

Докато яснотата поразява, струва ни се, че за звук е рано.

После Бистротата се втвърдява в още образи за паметта ни:

иде буря и поникват кълнове, извори, следи, шишарки, облаци,

вятър устремява се към хълма и свисти в зелената му козина.

Обратно към: [Остатък][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

© Драгомир Константинов. Всички права запазени!