![]() ![]() БистротаМълчание, по-бистро и от восък, и ум, и глас наоколо обхваща. Нещата тръпнат върху тясна просека извън представата за настояще, безцветен дъх и шарено хвърчило се сливат, образувайки Комета, и в Тъканта от мисли и събития всеки проумява, че е вплетен. Докато яснотата поразява, струва ни се, че за звук е рано. После Бистротата се втвърдява в още образи за паметта ни: иде буря и поникват кълнове, извори, следи, шишарки, облаци, вятър устремява се към хълма и свисти в зелената му козина.
![]() ![]() ![]()
© Драгомир Константинов. Всички права запазени!
|