напред назад Обратно към: [Остатък][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]



Чаша луна


Хладната светлина свободно в очите се утаява.

Наоколо плъзват спомени и плуват или се давят.

Тук е така усойно, че слънцето се оттегли.

А всички звуци — спокойни — отидоха да си легнат:

корените на планината покълват сред тишина.

Доста много от съществата пием от тази луна.

 


напред горе назад Обратно към: [Остатък][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

 

© Драгомир Константинов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух