Обратно към: [Остатък][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

Хладната светлина свободно в очите се утаява.

Наоколо плъзват спомени и плуват или се давят.

Тук е така усойно, че слънцето се оттегли.

А всички звуци — спокойни — отидоха да си легнат:

корените на планината покълват сред тишина.

Доста много от съществата пием от тази луна.

Обратно към: [Остатък][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

© Драгомир Константинов. Всички права запазени!