Обратно към: [Остатък][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

Щом умът се избистри в посоките

на безброй ежедневни умения,

той долавя дори и високото

вън от плоските измерения,

от огнища, безкрай одимени

в пещерите на кремъци твърди,

и се рее, и търси знамение

боговете си как да отхвърли,

и далеч на деня от езиците,

в този миг много смътно си спомня,

че сме само за малко при птиците —

там, където се мислим свободни.

Обратно към: [Остатък][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

© Драгомир Константинов. Всички права запазени!