напред назад Обратно към: [Остатък][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]



Спомен


Толкова отдавна... Не, не ми е лошо

сред света притихнал под рояк звезди.

Просто си припомнях под небето нощно

всички мои срещи, ставали преди.

Просто пак пристъпвах по пътеки стари,

водещи към утре и накрай света,

с вятъра в лицето, с моите другари,

с устрема, понесъл ранната мечта,

с борови пътеки и звънливи струни,

с ручеи планински с кипнали вълни,

преспи от декември, морска сол от юни —

вече само сенки, спомени за дни.

Не e ми студено, просто пак си спомних

песни, недопети рано сутринта,

просто се замислих колко са огромни

всички стари — лоши и добри — неща.

Зная, че е вече време за вечеря,

тъй че май напразно пращате ми вест.

Не, не ми е лошо — просто беше вчера...

или беше утре... или беше днес?

 


напред горе назад Обратно към: [Остатък][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

 

© Драгомир Константинов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух