![]() ![]() МартСтрах от пладне защото е светло се просмуква в среднощите късни. Призоваваме гръмко небето, и се молим: дано не възкръснем!!, плодовете на нашите вени някой друг да обира, но... после... От омраза и стронций решени да изгаряме книги и мостове, не подушваме своите сенки как блестят и ни викат далече. Ала дивата ябълка-време разцъфтява без нашата вечност.
![]() ![]() ![]()
© Драгомир Константинов. Всички права запазени!
|