напред назад Обратно към: [Остатък][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]



Дъждът


Заваля. Заваля неусетно,

неизбежно, със вятър и гръм.

Аз харесвам валежите летни —

те не са само спомен за сън.

 

Шепнат листи в дъжда монотонно

и е мрачен небесният свод,

по следи, под дървета огромни

се пречиствам: живот сред живот.

 

И мълча, и без думи пак мисля:

нямам нужда от празни слова.

Аз заменям разтворите бистри

с дъх горчив, но от жива трева.

 


напред горе назад Обратно към: [Остатък][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

 

© Драгомир Константинов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух