напред назад Обратно към: [Остатък][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]



Хайде


Електрикова звезда от галоп-трамвай се сипва.

В езерото на града хвана ли си златна рибка?

С камък-вечер, с камък-ден огради ли си небето?

Пътнико одомашен, няма стъпка за последно.

Охлюв си, на облак спящ. Само, като се размърда,

на черупка, шапка, плащ, хей, не се надявай твърде —

не на дрехите пълнеж е духът ти незаситен.

Звяр си — и звезда в цъфтеж. Ако си узрял, политай!

Може да те срещна тук, ала как да се познаем?

Разказвачо, никой друг сънищата ти не знае.

Е, и смръщената власт както винаги е горе,

с тежка орис, все за нас... Тъкмо с някой да поспорим.

 


напред горе назад Обратно към: [Остатък][Драгомир Константинов][СЛОВОТО]

 

© Драгомир Константинов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух